Publication about Wyss’s artwork in Art magazine Pandora by Pim Huegel, september 2016

Read or download (Dutch) PDF here

Schermafbeelding 2016-09-15 om 10.01.25 Schermafbeelding 2016-09-15 om 10.04.13 Schermafbeelding 2016-09-15 om 10.04.24


PRESSE RELEASE, SAMOKOV, BULGARIA, 12-08-2016

samokov365_logo

Киновечер се състоя в зографската школа в Самоков

Холандката Соня Вайс представи филма си „Зимна тишина”, подготвя инсталация със символ от града

Анна Манова

film 2Холандската кинорежисьорка Соня Вайс представи своя филм „Зимна тишина” /”Winter Silence”/ в Доспевската къща /зографската школа/ в Самоков, на 11 август от 19:30 часа. Прожекцията на авторския филм е част от провеждащия се в момента Втори международен симпозиум по живопис и скулптура в града, който събира на едно място творци от няколко държави. Филмът е отличен с редица престижни награди, участвал е на кинофестивали в Прага, Берлин, Амстердам и др.

Автобиографията на Соня Вайс е доста богата и разнообразна, родена е в Холандия, завършила е Академията за изкуство и дизайн „Герит Ритвелд“ в Амстердам, а по-късно и Филмовата академия на Холандия. Участвала е в много международни изложби и филмови фестивали и е получила множество награди и отличия. Нейните видео инсталации и експериментални филми са излъчвани по национални и международни телевизионни канали, галерии, музеи. Първоначално нейно вдъхновение и обект на творческия й труд са стъкло, дърво и направата на цели инсталации в стаи. Но търсейки  промяна започва работа с видео, което може да създаде усещане за минало, настояще, бъдеще и очаквания. Във филмите, които прави намира вдъхновение в темите, свързани със семейните й корени в Швейцария, обича да изследва въздействието на традициите и природата, както и взаимоотношенията в малките общности, които са далеч от цивилизацията, както и техните суеверия, ритуали и обичаи. Очарованието на нейните филми се крие в съчетанието на две основни теми: крехката красота и загубата на невинност. В творбите си Соня не разказва ситуациите, не ги обяснява, но ги изобразява красиво и въздействащо.film

Филмът „Зимна тишина” е експериментална фантастика, с продължителност от 70 мин. Това е първият й дългометражен филм. Заснет е в едно малко селце, където живеят общо 7 души, 2 семейства. Място, където половин година не изгрява слънце. Историята разказва за една вдовица и четирите й пораснали дъщери, който загубват опората в семейството – техния съпруг и баща. Силната им католическа вяра ги обрича на дълъг траур и целомъдрие. Невъзможността да получат любов измъчва младите жени в продължение на години. До появата на мистични мъже, преобразени като елени, което променя всичко. Филм, в който липсват реплики, всичко е на базата на внушения и асоциации. И както самата авторка подчерта преди старта на прожекцията: „Искам да обясня, че това е арт филм и не винаги е нещо, което ще се разбере. Разгледайте го като поема. Насладете се. В процеса на направата на филма разбрах, че колкото по-малко изречения има, толкова по-важни са думите и внушенията”. „Зимна тишина” печели наградата „Златен телец” и е избран за престижния фестивал „Берлинале” /2009/. След прожекцията присъстващите имаха възможност да поговорят с авторката, да зададат своите въпроси, да споделят впечатления. Самата Вайс сподели, че тълкуването за всеки е различно, при срещите и си със различни зрители част от тях са искали дефиниции на различни моменти, а друга част предпочитали да оставят собственото усещане за събитията във филма и мистиката около него.

Друго интересно, което подготвя Соня Вайс е една инсталация, свързана с един от символите на града ни. В работата си тя се интересува от отношенията между майка –дъщеря. Идвайки в Самоков е разбрала ЦНСТ – Самоков и настанените там деца, лишени от родителски грижи. Посетила е и Девическия манастир „Покров Богородичен”, където е разбрала, че някои от монахините са там от много ранна детска възраст. ”Направих паралел между израстването на тези деца без родители, но по различен начин. Разбрах, че монахините работят с тези деца. И направих инсталация, която да съчетае тези две неща”, споделя Вайс.

Изработеното от Соня Вайс, както и от другите творци, може да бъде видяно днес – 12 август от 18:30 часа в Художествената галерия „Проф. Васил Захариев”, когато ще бъде поставен официалният финал на Втори международен симпозиум по живопис и скулптура Самоков – 2016.


PRESS RELEASE, RAJASTHAN, INDIA, 2016

Under the Punchayat Committe Looni, in Sarecha, foreign participants in an international art  programme organised by Kaman Art Foundation  shared their experiences with villagers on Sunday.  They explained the goal of their projects to the villagers.  Foundation’s Dr. Chiman Dangy and Bhubhat Dhuddi  explained that Mr. Sonja Wyss, artist from the Netherlands said that her project was based on personal relationship between women of various generations  from the village.  What their feelings are for each other and what changes take place with time in mother daughter relationship. Her project is based on this topic. Wyss said that she is very impressed by the atmosphere/environment in the village.

sowing-seed-recidency-india (2015)


GREIFENSEE: GOLDEN CALF NOMINATION, NETHERLANDS FILM FESTIVAL

Jury report: WithGREIFENSEE we are in the middle of a life. As if a photograph was fallen out of a family album. What we don’t get to see, the viewer fills in itself.
It is a metaphor for the violence, which children tear apart from their parents and the sometimes equally violent response of those parents.

A girl jumps from a boat into the alluring mountain lake and the furious mother in the first instance keep on rowing. This terrifying event is shown in an oppressive quiet pace. Strong in directing, camera work and editing, and a compelling call for further thinking and fantasizing.

553799_10201173766879202_137353826_n


PRESS & PUBLICATIONS (SELECTION): WINTER SILENCE / WINTER STILTE

WINTER SILENCE was awarded with a Golden Calf at the Netherlands Film Festival. Jury report: When many things say little, few things say much more. The illusion of silence can be given shape in many ways and sound is therein an essential part. In Winter Silence it is this combination of silence and form, which makes the film an almost poetic experience. Stunning.

Variety – “Striking image of a hard-edged brilliance are reason to see “Winter Silence”, video artist Sonja Wyss’ feature debut, composed of often dazzling tableaux in an isolated Swiss village suspended in time.”

Cineuropa – “Top-notch cinematography and sound”, “a full-blooded cinematic experience”

Berlinale catalogue entry including interview (German and English) PDF


Filmbeeld: Sonja Wyss telling about her shooting experiences (Dutch)

Filmbeeld frontpage


Faar, Fashion Art Magazin 008, Belgrade (Serbien)

Article by Bogomir Doringer & Interview by Vera Broconi, London


PUBLIKATION: CINEMA 46 – HEIMSPIELE, SEITE 239, ISBN 3905313847
TO DATE

Eine junge Frau mit nassem Haar (die Filmemacherin selbst) steht vor weiss gekacheltem Hintergrund – den Blick starr in den Spiegel und damit in die fixe Kamera gerichtet. Der Titel des kurzen Videos gibt das Programm vor: Es geht um ein “Date” oder besser um das Schönheitsstyling, das diesem vorausgeht. In den achteinhalb Minuten, die das Video dauert, wird im Schnelldurchlauf ein Gesicht zurechtgemacht, aufgeputzt und abgeschminkt, neu bearbeitet und in Form getrimmt, auf seine Wirkung geprüft und im Exzess schliesslich verwüstet.

Da werden Haare gerubbelt, nach hinten gebürstet und in Locken gefönt, mit Gel in wilde Facon gebracht, in verspielte Strähnen drapiert und mit den Händen wieder zum braven Pagenkopf geformt. Unter ausgiebiger Zuhilfenahme eines Schminkinstrumentariums – von Lidschatten zur Puderquaste, vom Pinsel zum Lippenstift, von der Wimperntusche zum Wangenrouge – werden Brauen gebürstet, Wimpern nachgezogen, Augen umrandet, Lider bemalt, Wangen gepudert und Lippen gerötet. Durch die erhöhte Geschwindigkeit der ablaufenden Bilder wirken die routinierten Handgriffe grob und lieblos, die Geräusche auf der nüchternen Tonspur – der Föhn, das Deponieren der Utensilien – aggressiv und hektisch. Das vorerst dezente Make-up wird zunehmend knalliger, das brave Mädchen zum Vamp, der Vamp zum Clown, das Clowngesicht zur verschmierten Fratze.

Dazwischen wird Hauptprobe fürs Rendevous gehalten: eine Zigarette angezündet, geflirtet, gelacht, die Augen zum abgebrühten Femme-fatale-Blick verengt oder görenhaft Kaugummi gekaut. Mit wenigen technischen Mitteln wird so ein komplexer Wandlungsprozess dokumentiert, der in seiner grotesken Steigerung das alltägliche Rollenspiel zur amüsanten Tragikomödie ausarten lässt. Sonja Wyss zeichnet bisher für verschiedene Videoinstallationen und experimentelle Videofilme und erhielt für TO DATE den ersten Preis im Schweizer Wettbewerb der Luzerner Viper 1999. (ds)

Heimspiele Cinema 00 sw

PUBLIKATION: VARIATIONS Literaturzeitschrift der Universität Zürich, Seiten 120-125

Die Schönheit riecht bereits

Weil die Handlung ihr wichtiger wurde als das statische Bild, hat Sonja Wyss über die Jahre eine starke Affinität zum Medium Video entwickelt. Die Geschichten, die sie sehen lässt, zeigen die Suchreise nach einer akzeptablen Identität, ein verzweifeltes Erforschen der eigenen Herkunft, ausgehend von Melancholie, Zorn und Rührung. Die Reise gestaltet sich als strenge Dressur, wobei die Körperfunktionen Laborexperimenten unterworfen werden.

In reinem unversehrtem Zustand ist ein Organismus am schönsten – aber nichts bleibt unverletzt, die Verwundbarkeit und Vergänglichkeit ist Teil eines jeden Organismus. Dieser kann mit Prothesen aufrecht erhalten werden und dadurch eine längere Lebensdauer erlangen, aber worauf es letztendlich ankommt, ist der ursprüngliche, reine Zustand: die Werte, die in eines jeden selbst liegen.

Die Videos von Sonja Wyss stellen Situationen dar, welche sich unverzüglich erkennen lassen. Das Unheimliche in vielen ihrer Arbeiten sorgt für die Rührung die sie bei Betrachter hervorruft. Auf einem Foto sitzt sie nackt mit den Organen eines Rindes auf ihrem Schoss und ihren Armen. Es ist die Umkehrung des Sujets “Der Tod und das Mädchen”, gleichzeitig eine Art “Pietà”. Dabei wird das Innerste nach Aussen gekehrt. Die Schönheit legt ihr Herz auf den Tisch: Das Organfleisch der Ästhetik wird uns in den Schoss geworfen. Wer will da seine Nase rümpfen? Sie riecht bereits, die Schönheit, aber Sonja Wyss erweckt sie im Leichenhaus leidenschaftlich zum Leben und misst ihr Krücken an, womit sie wieder gehen lernt. (Alex de Vries, Kunstkritiker, Arnhem, Holland)


PUBLICATIE: BEROEP KUNSTENARES, Pagina 256-262, ISBN 906168627

Patricia Nagelkerke en Saskia Wolda

 


PUBLIKATION: WEGGING BELLS / HOCH-ZYTE IN CITY LIVE, OBERHAUSEN

City live Oberhausen 02.2


PRESSE: FILMECHO

filmecho-99.02


VIPER PREIS: TO DATE

Den VIPER SWISS AWARD FOR PROMOTION, vergibt die Jury an Sonja Wyss für die Arbeit “TO DATE”. Mit einer einzigen Kameraeinstellung zeichnet sie ein gleichermassen ironisches und tiefgründiges Bild der Suche nach Identität im Zeitalter der vielfach vorgeprägten Rollen und Projektionen. Während sie sich selbst vor einem Spiegel inszeniert, spürt sie der Veränderung und Entfremdung des eigenen Abbildes nach – durch die Zeitverkürzung wird diese Suche auf eine burleske Ebene gehoben. Der Preis ist gestiftet von der B+T Bild und Ton AG.

Die Jury bestand aus: Eva Presenhuber (Galerie Hauser & Wirth & Presenhuber, Zürich), Patricia Nydegger (Regisseurin, Genf), René Pulfer (Künstler und Dozent, Hochschule für Gestaltung und Kunst, Basel).

Viper 99 Preis 01


LE TEMPS a propose de TO DATE

Exposition Galerie Niu d’art, Lausanne

Montrer le corps féminin pour dire sa puissance

La Suisse-Néerlandaise Sonja Wyss relève l’aliénation que représente l’acte de se maquiller, lorsqu’il consiste non pas à affirmer ses propres traits mais à s’approcher à la hâte d’une image idéale. Sa vidéo montre, en accéléré, une jeune femme se maquillant, ou simulant les gestes du maquillage et de la coiffure. Rien ne change, en fait, dans le visage, ni les yeux inquiets, ni la bouche pincée, ni la chevelure que le passage répété de la main ne rend pas plus vaporeuse. Rien ne change, sinon que la peur gagne le spectateur, en même temps charme par ce visage agréable.

Let Tempsss